вторачела

Речник на българския език

1. вторачела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вторачела е производна форма на вторача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вторачела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вторачела е производна форма на вторача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).