вторачваха

Речник на българския език

1. вторачваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вторачваха е производна форма на вторачвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вторачваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вторачваха е производна форма на вторачвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).