вторачвало е

Речник на българския език

1. вторачвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачвало е е производна форма на вторачвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вторачвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачвало е е производна форма на вторачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вторачвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачвало е е производна форма на вторачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).