вторачвало

Речник на българския език

1. вторачвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачвало е производна форма на вторачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вторачвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вторачвало е производна форма на вторачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вторачвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вторачвало е производна форма на вторачвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вторачвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вторачвало е производна форма на вторачвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).