вторачвала

Речник на българския език

1. вторачвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вторачвала е производна форма на вторачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вторачвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вторачвала е производна форма на вторачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вторачвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вторачвала е производна форма на вторачвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вторачвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вторачвала е производна форма на вторачвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).