вторачвал

Речник на българския език

1. вторачвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вторачвал е производна форма на вторачвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вторачвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вторачвал е производна форма на вторачвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вторачвал — мин. деят. св. прич. м. р.

вторачвал е производна форма на вторачвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вторачвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вторачвал е производна форма на вторачвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).