вторачва

Речник на българския език

1. вторачва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вторачва е производна форма на вторачвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вторачва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вторачва е производна форма на вторачвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вторачва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вторачва е производна форма на вторачвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).