втичала

Речник на българския език

1. втичала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втичала е производна форма на втичам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втичала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втичала е производна форма на втичам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. втичала — мин. деят. св. прич. ж. р.

втичала е производна форма на втичам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. втичала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

втичала е производна форма на втичам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).