втичал

Речник на българския език

1. втичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втичал е производна форма на втичам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втичал е производна форма на втичам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втичал — мин. деят. св. прич. м. р.

втичал е производна форма на втичам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. втичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втичал е производна форма на втичам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).