втикнел

Речник на българския език

1. втикнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втикнел е производна форма на втикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втикнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

втикнел е производна форма на втикна (мин. деят. несв. прич. м. р.).