втикала

Речник на българския език

1. втикала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втикала е производна форма на втикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втикала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втикала е производна форма на втикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. втикала — мин. деят. св. прич. ж. р.

втикала е производна форма на втикам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. втикала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

втикала е производна форма на втикам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).