втечняло

Речник на българския език

1. втечняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечняло е производна форма на втечня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втечняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

втечняло е производна форма на втечня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).