втечнявал си

Речник на българския език

1. втечнявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

втечнявал си е производна форма на втечнявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. втечнявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

втечнявал си е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. втечнявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

втечнявал си е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).