втечнявал е

Речник на българския език

1. втечнявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнявал е е производна форма на втечнявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втечнявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнявал е е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втечнявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечнявал е е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).