втечнявало е

Речник на българския език

1. втечнявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнявало е е производна форма на втечнявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втечнявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнявало е е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. втечнявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнявало е е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).