втечнявало

Речник на българския език

1. втечнявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнявало е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втечнявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втечнявало е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. втечнявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

втечнявало е производна форма на втечнявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. втечнявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

втечнявало е производна форма на втечнявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).