втечнявала е

Речник на българския език

1. втечнявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечнявала е е производна форма на втечнявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втечнявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечнявала е е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. втечнявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечнявала е е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).