втечнявала

Речник на българския език

1. втечнявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечнявала е производна форма на втечнявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втечнявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечнявала е производна форма на втечнявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. втечнявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

втечнявала е производна форма на втечнявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. втечнявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

втечнявала е производна форма на втечнявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).