втечнил си

Речник на българския език

1. втечнил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

втечнил си е производна форма на втечня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. втечнил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

втечнил си е производна форма на втечня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).