втечете

Речник на българския език

1. втечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

втечете е производна форма на втека се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. втечете — повелително наклонение, мн. ч.

втечете е производна форма на втека се (повелително наклонение, мн. ч.).