втечали

Речник на българския език

1. втечали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

втечали е производна форма на втека се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. втечали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

втечали е производна форма на втека се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).