втечала

Речник на българския език

1. втечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втечала е производна форма на втека се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

втечала е производна форма на втека се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).