втечал

Речник на българския език

1. втечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втечал е производна форма на втека се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втечал е производна форма на втека се (мин. деят. несв. прич. м. р.).