втелявал

Речник на българския език

1. втелявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втелявал е производна форма на втелявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втелявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втелявал е производна форма на втелявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втелявал — мин. деят. св. прич. м. р.

втелявал е производна форма на втелявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. втелявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втелявал е производна форма на втелявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).