втекъл

Речник на българския език

1. втекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втекъл е производна форма на втека се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

втекъл е производна форма на втека се (мин. деят. св. прич. м. р.).