втвърдял

Речник на българския език

1. втвърдял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втвърдял е производна форма на втвърдя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втвърдял — мин. деят. несв. прич. м. р.

втвърдял е производна форма на втвърдя (мин. деят. несв. прич. м. р.).