втвърдявало

Речник на българския език

1. втвърдявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втвърдявало е производна форма на втвърдявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втвърдявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втвърдявало е производна форма на втвърдявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. втвърдявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

втвърдявало е производна форма на втвърдявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. втвърдявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

втвърдявало е производна форма на втвърдявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).