втвърдила

Речник на българския език

1. втвърдила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втвърдила е производна форма на втвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втвърдила — мин. деят. св. прич. ж. р.

втвърдила е производна форма на втвърдя (мин. деят. св. прич. ж. р.).