втвърдил

Речник на българския език

1. втвърдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втвърдил е производна форма на втвърдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втвърдил — мин. деят. св. прич. м. р.

втвърдил е производна форма на втвърдя (мин. деят. св. прич. м. р.).