втасвала

Речник на българския език

1. втасвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втасвала е производна форма на втасвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втасвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втасвала е производна форма на втасвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. втасвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

втасвала е производна форма на втасвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. втасвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

втасвала е производна форма на втасвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).