вталявал

Речник на българския език

1. вталявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вталявал е производна форма на вталявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вталявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вталявал е производна форма на вталявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вталявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вталявал е производна форма на вталявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вталявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вталявал е производна форма на вталявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).