вталило

Речник на българския език

1. вталило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вталило е производна форма на вталя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вталило — мин. деят. св. прич. ср. р.

вталило е производна форма на вталя (мин. деят. св. прич. ср. р.).