вталил

Речник на българския език

1. вталил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вталил е производна форма на вталя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вталил — мин. деят. св. прич. м. р.

вталил е производна форма на вталя (мин. деят. св. прич. м. р.).