встъпвало си

Речник на българския език

1. встъпвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало си е производна форма на встъпвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. встъпвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало си е производна форма на встъпвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. встъпвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало си е производна форма на встъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).