встъпвало е

Речник на българския език

1. встъпвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало е е производна форма на встъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. встъпвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало е е производна форма на встъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. встъпвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало е е производна форма на встъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).