встъпвало

Речник на българския език

1. встъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало е производна форма на встъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. встъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

встъпвало е производна форма на встъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. встъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

встъпвало е производна форма на встъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. встъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

встъпвало е производна форма на встъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).