встъпвал

Речник на българския език

1. встъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

встъпвал е производна форма на встъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. встъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

встъпвал е производна форма на встъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. встъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

встъпвал е производна форма на встъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. встъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

встъпвал е производна форма на встъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).