всмучете

Речник на българския език

1. всмучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

всмучете е производна форма на всмуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. всмучете — повелително наклонение, мн. ч.

всмучете е производна форма на всмуча (повелително наклонение, мн. ч.).