вселявала

Речник на българския език

1. вселявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вселявала е производна форма на вселявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вселявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вселявала е производна форма на вселявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вселявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

вселявала е производна форма на вселявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. вселявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

вселявала е производна форма на вселявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).