вселявал

Речник на българския език

1. вселявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вселявал е производна форма на вселявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вселявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вселявал е производна форма на вселявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вселявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вселявал е производна форма на вселявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вселявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вселявал е производна форма на вселявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).