вселил си

Речник на българския език

1. вселил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вселил си е производна форма на вселя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вселил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вселил си е производна форма на вселя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).