вряха

Речник на българския език

1. вряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вряха е производна форма на вря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вряха е производна форма на вря (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вряха е производна форма на вра се (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. вряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

вряха е производна форма на вра се (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).