вряло е

Речник на българския език

1. вряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вряло е е производна форма на вря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вряло е е производна форма на вря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вряло е е производна форма на вря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. вряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вряло е е производна форма на вра се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. вряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вряло е е производна форма на вра се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. вряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вряло е е производна форма на вра се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).