вряла е

Речник на българския език

1. вряла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вряла е е производна форма на вря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вряла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вряла е е производна форма на вря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. вряла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вряла е е производна форма на вря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. вряла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вряла е е производна форма на вра се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. вряла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вряла е е производна форма на вра се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. вряла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вряла е е производна форма на вра се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).