връчил е

Речник на българския език

1. връчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връчил е е производна форма на връча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. връчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

връчил е е производна форма на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).