връчило си

Речник на българския език

1. връчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връчило си е производна форма на връча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. връчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

връчило си е производна форма на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).