връчило е

Речник на българския език

1. връчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връчило е е производна форма на връча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връчило е е производна форма на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).