връчило

Речник на българския език

1. връчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връчило е производна форма на връча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

връчило е производна форма на връча (мин. деят. св. прич. ср. р.).