връчи

Речник на българския език

1. връчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

връчи е производна форма на връча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. връчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

връчи е производна форма на връча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. връчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

връчи е производна форма на връча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. връчи — повелително наклонение, ед. ч.

връчи е производна форма на връча (повелително наклонение, ед. ч.).