връчело

Речник на българския език

1. връчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

връчело е производна форма на връча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. връчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

връчело е производна форма на връча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).